Църкви и Манастири | Сапарева Баня

Екопътеки маршрути около Сапарева баня

от admin | мар. 10, 2023 | Църкви и Манастири

Туристически маршрут 1
„Гейзер-фонтан” 103°С – гр. Сапарева баня – Оброчище „Света вода – „Пътека на здравето”– параклис „Света Петка” гр. Сапарева баня – екопътека „Валявица” – природен феномен безотточно езеро ”Паничище”, с. Паничище Интересни факти и полезна информация : – Дължина на маршрута – 7 км; – Време за изпълнение на маршрута – 2 ч и 30 минути пеша. – Сложност на прехода – средно сложен; – Достъпност на маршрута – лесно достъпен целогодишно; – Начална точка на маршрута – „Гейзер-фонтан” 103°С, гр. Сапарева баня; – Крайна точка на маршрута – Информационен Център Паничище.

IMG-20230225-WA0000

Туристически маршрут
„Гейзер – фонтан” 103°С – гр. Сапарева баня – Църквата „Свети Никола” гр. Сапарева баня – Поречието на р. Джерман – Параклис – „ Св. Петър и Павел”. Интересни факти и полезна информация : – Дължина на маршрута – 5.4 км; – Време за изпълнение на маршрута – 1 ч и 45 минути; – Сложност на прехода – средно сложен; – Достъпност на маршрута – лесно достъпен целогодишно; – Начална точка на маршрута – „Гейзер – фонтан” 103°С гр. Сапарева баня; – Крайна точка на маршрута – Параклис „Св. Петър и Павел”. Маршрутът е комбинация от природни богатства, история и религия. Началната му точка е „Гейзера – фонтан” 103°С. Продължава се пеша по централната улица на гр. Сапарева баня и се пристига в средновековната църква „Свети Никола”, която се намира в центъра на града в специално оформен парк с алеи и пейки. Църквата е построена през XII-XIII век и е реставрирана през 1937г. по проект на арх. Александър Рашенов. Църквата е кръстокуполна със свободни рамена, с дължина 7,20 м. и ширина 5,70 м, а височината при купола достига 6,60 м. От стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. са разкрити западно от „Свети Никола“ стари основи и стълбове от друга църква. Открити са данни, че на олтарния камък са изсечени инициалите на родения в античния град Германея – бележит пълководец на император Юстиниян – 527 -565 г. Флавий Велизарий. Църквата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение (декл.писмо № 4782/21.12.1978 г.). Продължавайки по централната улица се вижда сградата на община Сапарева баня и читалище «Просветен лъч – 1905», също и сградите на художествена галерия «Васил Крапчански», ОУ «Христо Ботев», ПГ по туризъм и администрация «Алеко Константинов». До следващата точка от маршрута се продължава пеша в посока кв. Гюргево. Достига се до моста на р. Джерман, от където се завива на дясно по ул. „Крайречна”, в края на която се тръгва по поречието на р. Джерман. Реката води началото си от езеро „Сълзата”. Името й е свързано с името на старото тракийско селище Герма, основано край топлите извори на левият й бряг, което по-късно при римско-византийското владичество се превръща в крепостен град Германея. В грамота на цар Иван Шишман от 1378 година реката се споменава с името Германщица, което във времето се променя на Джерман, с което е позната и до днес. От лявото поречие на реката по каменист път се достига до параклиса „Св. Петър и Павел”. Намира се на хълм над р. Джерман. Празника на параклисът е на 29 юни. Отбелязва се като се приготвя и освещава курбан за здраве и благополучие. Мястото е често посещавано за отдих, пикник или просто за почивка, поради заобикалящата го природа, която въздейства магнетично и релаксиращо.

Туристически маршрут
гр. Сапарева баня, кв. Гюргево – Манастир „Св. Стефан” Маршрутът започва след моста на река Джерман и продължава на юг по крайречната улица на гр. Сапарева баня, покрай баражната стена. Друга пътека, малко по-нагоре от първата, е по-къса, но и по-стръмна. Третият път за към манастира „Св. Стефан”, е този откъм бензиностанцията в квартал Гюргево, намираща се на главния път в посока Сапарева баня. По този път откъм северната част на Джуганица се излиза по неасфалтиран път, който извежда край самия манастир

Параклис свети Петър и Павел

от admin | мар. 7, 2023 | Какво да посетя, Църкви и Манастири

Параклисът „Св. Св. Петър и Павел“ се намира на около 4 км югоизточно от черквата в квартал Гюргево на град Сапарева баня. Разположен е върху възвишение, чиито склонове от север, запад и юг се спускат отвесно към течащата около 100 м по-ниско река Джерман, така че се образува живописно ждрело. По-нагоре, от същата страна на реката, се намира естествено защитеното възвишение Градището, на което има останки от антично укрепление.

Днешният параклис е изграден в началото на XXI в. върху старо оброчище. Днес в апсидата на параклиса е вместен античен каменен постамент, който по-рано вероятно е служел за оброчен камък. Наличието на оброчище, което може би е било предшествано от още по-стара култова сграда, може да се свърже с местния рудодобив, който е бил добре развит по тези места от древността до късното средновековие, и дори до средата на XIX в. Наличието на оброчище на това място – навътре в планината не е случайно. Някогашните рудари навярно са го посветили на св. Петър и Павел с надеждата да бъдат закриляни от светците в тежката си и опасна работа, която неминуемо е била често съпровождана с инциденти.
По всяка вероятност с рудодобива е била свързана и близката антична крепост, която е изпълнявала охранителни и контролиращи функции.

Ресиловски Манастир

от admin | фев. 28, 2023 | Какво да посетя, Църкви и Манастири

Село Ресилово се намира в полите на Рила. В близост е до село Овчарци (община Сапарева баня) и село Самораново (община Дупница).

Ресилово е първото село от община Сапарева баня, което ще ви посрещне, ако идвате от Дупница. Ресилово е известно с манастира „Покров на Пресвета Богородица“ – един от малкото действащи женски манастири в България. Красивата сграда е сгушена в гората точно над селото. Манастирът е отворен постоянно за посетители, а всяка неделя сутрин се служи в черквата. Ако се намирате в областта през есента, добре е да знаете, че храмовият празник на манастира е 1 октомври. Предлагат се ястия и напитки, а след това се организира вечер с много хора и други.

История

В Известия на Народната библиотека на Софийския държавен университет от 01.07.1961 г., стр. 463, с. Ресилово се споменава в турските документи с имената: Силурли, Рислидж, Рилиц (Рислец). Смята се, че името на селището идва от реса (класче от еднополови цветове на орех).

По най-стария път в подножието на планината, който свързва древна Германия с град Стоби, през средните векове е имало много орехови дървета, които при цъфтеж покривали пътя като с килим.

За древната история на Ресилово говорят и много археологически паметници. Проучванията на БАН говорят, че първите заселници тук са траките. Ако наименованието е тракийско, то вероятно ще има друго значение. А за това, че тук виреят отлично и сега орехови дървета, никой не спори.

През дългото османско владичество и тук, както в Сапарева баня, отсяда мюсюлманско население.

Религия

Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ се намира на изключително живописно и красиво място. Закътан е в полите на величествената Рила, над село Ресилово – близо да Дупница и Сапарева баня.

Историята на светата обител започва от началото на 20 век, когато тук се заселва подвижницата Елена от Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Към нея се присъединили 6 послушнички. Живели в малка постройка с две стаички при склона на планината, която вече не съществува – запазени са само основите.

Изграждането на храма „Покров на Пресвета Богородица“ започва през 1932 г. Мястото на строежа било показано от самата Пресвета Богородица.

Когато се събирали средства за новия храм, жената на кмета на село Ресилово по това време Йорданка Гладникова казвала, че е излишен труд да се строи черква извън селото и недоволствала от това начинание. Една вечер тя вижда насън, че на мястото на строежа на бъдещия храм има храст и в клоните му свети запалено кандило. До храста стояла Жена в бели дрехи. Тя се обърнала към Йорданка и казала, че самата Тя – Небесната Царица е избрала къде да бъде мястото на новия храм, посветен на всечестния покров. След този чудесен сън Йорданка сама започва да помага за градежа на храма.

Сестрите от манастира събирали средства и помощи за строежа от хората в селищата в Софийския, Пернишкия и Кюстендилския край. Доброволни пожертвования давали боголюбиви хора не само от Дупнишката духовна околия, но и от Русе, София, Казанлък, Самоков.

Значителна сума дарил и Негово величество Цар Борис III. С Божието благословение и съвместни човешки усилия храмът е завършен и на 21 септември 1940 г. тържествено е осветен от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Флавиан. Преди това през 1939 г. Той постригва в монашески равноангелски образ три от послучничките Пелагия, която става игумения, Клавдия и Серафима, а по-късно към тях се присъединява и монахинята Ксения, пожертвала много лични средства за съграждането на светата обител.

През 1994 г. в манастира започва ново строителство, ремонт и реконструкция на съществуващите сгради. Съградени два нови параклиса „Св. Дух“ и „Св. Архангел Михаил“.

Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ край село Ресилово с новия си вид внушава смисъла си на величествена духовна крепост. Светини за манастира са изложените за поклонение частици от мощите на св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Варвара, св. Харалампий и св. Ксения.

Донесените от Зографския манастир икони на Божията майка, които се пазят в манастира, и до днес с Божията благодат извършват чудеса за пристъпващите с вяра към тях.

Телефон: 087 815 4416

Манастир Свети Стефан

от admin | фев. 28, 2023 | Какво да посетя, Църкви и Манастири

Сапаревобанският манастир „Св. Стефан“ се намира на около 3 км югоизточно от гр. Сапарева баня. Разположен е на десния бряг на река Джерман, на рида Джоганица от Лъкатнишка Рила (Северозападна Рила). До обителта води черен път, започващ от кв. Гюргево.

История:

Предполага се, че манастирът “Св. Стефан” е снован по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). По-късно, през турското робство е бил опустошаван три пъти. Тогава обителта е играела важната роля на крепител на българщината в района. Под влиянието на недалечният Рилски манастир, в нея се е развивала активна книжовна дейност. По предание, през робските години монашеското братство е стигало до 30 монаси. Преданието разказва, че книги са се преписвали и в малък скит, който се намирал по-нагоре в планината, на чието място, след унищожаването му, възникнало оброчището „Св. Дух“, за да напомня какви светли дела са се вършили. Днес цялата местност наоколо се нарича „Дяк“ (от дякон, монах), а върхът над нея – Свети Дух. Северозападно над манастира „Св. Стефан“ се извисява връх Среброто, за който има предание, че на най-високото му място е имало камбанария с големи камбани, които са се чували из цялото Горно поле и поддържали българския дух.

Според Асен Меджидиев „за това манастирче” се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., в който е наречен „Световица“ или „Стоица“. В същия документ било отбелязано, че “когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом“. Това сведение дава основание да се приеме, че манастирът е съществувал отпреди турското поробване.

В сегашния си скромен вид манастирчето е възстановено през 1925 г. от дядо поп Теодосий Младжов от Гюргево и от дупнишко семейство в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. След възраждането на обителта са въдворени монаси, които са прогонени, с идването на социалистическата атеистична власт (1944 г.).

Манастирът „Св. Стафан“ е основно обновен след настъпването на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.). Изградена е голяма жилищна сграда, а църквата е ремонтирана.

Архитектура:

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от църква, жилищна сграда, магерница и аязмо. Последното се намира на около 50-60 м под манастира. Върху свещения извор е изграден малък параклис, посветен на Св. Стилиян Пафлагонийски.

В манастирския двор, сред овощните дървета, под орехово дърво, се намира гробът на автора на трагедията “Борил” и драмата “Македонски борци” – Йордан Христов Фурнаджийски.

Днес манастирът се обитава от един йеромонах Серафим тел. 0878919771

Гейзерът

от admin | ян. 21, 2023 | Църкви и Манастири

Гейзер – фонтан”

Емблемата на община Сапарева баня „Гейзер – фонтан 103° С” е изригнал за първи път през 1957 г. при сондаж между планината и котловината. Горещата минерална вода извира от 73 метра дълбочина от земните недра. Височината на водния стълб е до 18 м., а температурата 103°С, което го прави най – горещият в България и Континентална Европа. Термалните извори в Сапарева баня съществуват от дълбока древност и са основна причина за появата на живота тук.

Гейзерът в Сапарева баня се нарежда на второ място по топлина на водите си и е сред едни от най – горещите в света, а имено: Мамутовите горещи извори, Йелоустоун, САЩ; Горещият извор Atami Onsen, Япония; Термалният извор Deildartunguhver, Исландия; Горещите извори Ainsworth, Британска Колумбия, Канада; Маймунските горещи извори Jigokudani, Япония; Травертиновите извори, Калифорния, САЩ

Седемте Рилски езера

от admin | апр. 6, 2022 | Църкви и Манастири

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).

Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.