Село Ресилово се намира в полите на Рила. В близост е до село Овчарци (община Сапарева баня) и село Самораново (община Дупница).

Ресилово е първото село от община Сапарева баня, което ще ви посрещне, ако идвате от Дупница. Ресилово е известно с манастира „Покров на Пресвета Богородица“ – един от малкото действащи женски манастири в България. Красивата сграда е сгушена в гората точно над селото. Манастирът е отворен постоянно за посетители, а всяка неделя сутрин се служи в черквата. Ако се намирате в областта през есента, добре е да знаете, че храмовият празник на манастира е 1 октомври. Предлагат се ястия и напитки, а след това се организира вечер с много хора и други.

История

В Известия на Народната библиотека на Софийския държавен университет от 01.07.1961 г., стр. 463, с. Ресилово се споменава в турските документи с имената: Силурли, Рислидж, Рилиц (Рислец). Смята се, че името на селището идва от реса (класче от еднополови цветове на орех).

По най-стария път в подножието на планината, който свързва древна Германия с град Стоби, през средните векове е имало много орехови дървета, които при цъфтеж покривали пътя като с килим.

За древната история на Ресилово говорят и много археологически паметници. Проучванията на БАН говорят, че първите заселници тук са траките. Ако наименованието е тракийско, то вероятно ще има друго значение. А за това, че тук виреят отлично и сега орехови дървета, никой не спори.

През дългото османско владичество и тук, както в Сапарева баня, отсяда мюсюлманско население.

Религия

Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ се намира на изключително живописно и красиво място. Закътан е в полите на величествената Рила, над село Ресилово – близо да Дупница и Сапарева баня.

Историята на светата обител започва от началото на 20 век, когато тук се заселва подвижницата Елена от Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Към нея се присъединили 6 послушнички. Живели в малка постройка с две стаички при склона на планината, която вече не съществува – запазени са само основите.

Изграждането на храма „Покров на Пресвета Богородица“ започва през 1932 г. Мястото на строежа било показано от самата Пресвета Богородица.

Когато се събирали средства за новия храм, жената на кмета на село Ресилово по това време Йорданка Гладникова казвала, че е излишен труд да се строи черква извън селото и недоволствала от това начинание. Една вечер тя вижда насън, че на мястото на строежа на бъдещия храм има храст и в клоните му свети запалено кандило. До храста стояла Жена в бели дрехи. Тя се обърнала към Йорданка и казала, че самата Тя – Небесната Царица е избрала къде да бъде мястото на новия храм, посветен на всечестния покров. След този чудесен сън Йорданка сама започва да помага за градежа на храма.

Сестрите от манастира събирали средства и помощи за строежа от хората в селищата в Софийския, Пернишкия и Кюстендилския край. Доброволни пожертвования давали боголюбиви хора не само от Дупнишката духовна околия, но и от Русе, София, Казанлък, Самоков.

Значителна сума дарил и Негово величество Цар Борис III. С Божието благословение и съвместни човешки усилия храмът е завършен и на 21 септември 1940 г. тържествено е осветен от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Флавиан. Преди това през 1939 г. Той постригва в монашески равноангелски образ три от послучничките Пелагия, която става игумения, Клавдия и Серафима, а по-късно към тях се присъединява и монахинята Ксения, пожертвала много лични средства за съграждането на светата обител.

През 1994 г. в манастира започва ново строителство, ремонт и реконструкция на съществуващите сгради. Съградени два нови параклиса „Св. Дух“ и „Св. Архангел Михаил“.

Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ край село Ресилово с новия си вид внушава смисъла си на величествена духовна крепост. Светини за манастира са изложените за поклонение частици от мощите на св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Варвара, св. Харалампий и св. Ксения.

Донесените от Зографския манастир икони на Божията майка, които се пазят в манастира, и до днес с Божията благодат извършват чудеса за пристъпващите с вяра към тях.

Сапаревобанският манастир „Св. Стефан“ се намира на около 3 км югоизточно от гр. Сапарева баня. Разположен е на десния бряг на река Джерман, на рида Джоганица от Лъкатнишка Рила (Северозападна Рила). До обителта води черен път, започващ от кв. Гюргево.

История:

Предполага се, че манастирът “Св. Стефан” е снован по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). По-късно, през турското робство е бил опустошаван три пъти. Тогава обителта е играела важната роля на крепител на българщината в района. Под влиянието на недалечният Рилски манастир, в нея се е развивала активна книжовна дейност. По предание, през робските години монашеското братство е стигало до 30 монаси. Преданието разказва, че книги са се преписвали и в малък скит, който се намирал по-нагоре в планината, на чието място, след унищожаването му, възникнало оброчището „Св. Дух“, за да напомня какви светли дела са се вършили. Днес цялата местност наоколо се нарича „Дяк“ (от дякон, монах), а върхът над нея – Свети Дух. Северозападно над манастира „Св. Стефан“ се извисява връх Среброто, за който има предание, че на най-високото му място е имало камбанария с големи камбани, които са се чували из цялото Горно поле и поддържали българския дух.

Според Асен Меджидиев „за това манастирче” се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., в който е наречен „Световица“ или „Стоица“. В същия документ било отбелязано, че “когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом“. Това сведение дава основание да се приеме, че манастирът е съществувал отпреди турското поробване.

В сегашния си скромен вид манастирчето е възстановено през 1925 г. от дядо поп Теодосий Младжов от Гюргево и от дупнишко семейство в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. След възраждането на обителта са въдворени монаси, които са прогонени, с идването на социалистическата атеистична власт (1944 г.).

Манастирът „Св. Стафан“ е основно обновен след настъпването на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.). Изградена е голяма жилищна сграда, а църквата е ремонтирана.

Архитектура:

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от църква, жилищна сграда, магерница и аязмо. Последното се намира на около 50-60 м под манастира. Върху свещения извор е изграден малък параклис, посветен на Св. Стилиян Пафлагонийски.

В манастирския двор, сред овощните дървета, под орехово дърво, се намира гробът на автора на трагедията “Борил” и драмата “Македонски борци” – Йордан Христов Фурнаджийски.

Днес манастирът се обитава от един   йеромонах Серафим тел. 0878919771