Стенописите по интериора и по интересния свод, според сведения, са дело на самоковски зографи, може би на Никола Образописов. Изографисването е с постни бои. Построена е върху основите на стара черква, сегашната запазва името си “Св. Йоан Богослов”. Край старата черква имало училище, в което са учели 10-15 ученика. Трикорабна псевдобазилика със сравнително малка полукръгла апсида. Притворът е нов. Стенописите са от 1882, и представляват 54 сцени и 22 медальона. Иконостасът, среден по големина, е рисуван и украсен с едра хубава резба. Осемте цокълни табла са със сцени от Шестоднева.
Иконостасните икони са оригинални по стил от неизвестен възможно самоковски художник. Царските икони са 6. Малките икони са 35 и целувалните 9. Архийерейският трон и два целувални иконостаса са украсени с резба и имат по една икона. Строителството подължава 3 години. Освещаването на храма става през 1883 от самоковския митрополит Доситей. От устни сведения на двама свещеника се знае, че старата черква “Св. Никола” е била много по-голяма. Това се вижда от разкриването на основите при построяването на новия параклис на това място.
Друга забележителност е черквичката “Св. Богородица” каменните плочи, с които е постлан подът на черквата са донесени на гръб от овчарченци чак от местността Юрушките гробища.
Знае е се, че тя са намира в района на римско или по късно градище, в което са разкрити зидовете на тракийски
некропол, християнски погребения и тракийски накити. Точна датировка кога е построена няма, има само предположения.
Съдейки по височината на ниската врата, може да се отнесе към турско време.
