Седемте рилски езера безспорно са една от най-впечатляващите природни забележителности на Балканския полуостров. Едно приказно място, което си заслужава да се види. Красотата им привлича не само хиляди български и чуждестранни туристи.
Седемте езера са разположени в Дамгския дял на Северозападна Рила планина. Те имат ледников произход. Разположени са стъпаловидно в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и Харамията. Всяко едно от езерата има собствено име, в зависимост от формата и особеностите си. Най-високо разположеното езеро е Сълзата. То е наречено така заради кристално чистите си води. Намира се на надморска височина 2535 м под Отовишки връх. Следва Окото – най-дълбокото от езерата – 37,5 м, с характерна овална форма и наситено син цвят при добро време. В това езеро са правени водолазни спускания с научна цел. Под него е Бъбрека – вглеждайки се във формата му, човек не може да измисли по-точно наименование на това езеро с площ 85 декара и стръмни скалисти брегове. Следващото езеро е Близнака – широко и стеснено по средата като пясъчен часовник, в безводни години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. По-надолу по пътеката се намират Трилистника и Рибното езеро, с разположената на брега му хижа „Седемте езера”. Най-ниско разположеното езеро – на 2095 м н.в. – Долното, дава началото на река Джерман. Всички езера са свързани с тесни поточета.
В някои от езерата живеят рибки – лещанка и пъстърва, но като цяло биоразнообразието е бедно заради студената планинска вода. Езерата се захранват от топенето на снега и от дъждове.
Голямо събитие в района на Седемте езера е събирането на хората от Бялото братство – дъновистите, на 19 август. Тогава те честват своята Нова година. Отбелязват празника, като се събират близо до езерото Бъбрека и изпълняват своите ритуални танци, подредени в концентрични кръгове – паневритми. За дъновистите Рила е свещена планина, затова хиляди от тях се събират всяка година, за да посрещнат изгрева на слънцето точно там.
