Обичаят Кукери води началото си от траките, които са почитали бога на виното и веселието Дионисий.Кукерските игри и обичаи в Сапарева баня се изпълняват винаги на 1 януари само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач и само той е женен мъж. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. Игрите целят чрез специални магически танци и страшни маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. За плодородие и здраве кукерите извършват различни обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.В различните краища на България кукерите са излизали по различно време – на Васильовден, на сирни заговезни, на Песи понеделник, през месец март. Имат и различни имена: кукери, бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове. В днешно време празникът е на сирни заговезни.Маските и костюмите на кукерите представят различни карнавални фигури – зверове или типични персонажи, винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Главните действащи лица в кукерската дружина са цар, младоженец и невеста, баба и дядо, кукери. Те имат двуколка или каруца, в която возят царя; рало, с което обредно разорават земята; крина, пълна със зърно, което царят засява; дървени мечове, боздуган и кросно; кукла. Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, парченца шарени платове, огледала, лъскави пайети и други. Маската трябва да се направи колкото може по-грозна и по-страшна, за да изплаши злото. Най-старинни се считат маските, представящи овен, козел и бик. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно, от другата носът е гърбав, а лицето – зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. Преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня. Черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени, вършат пакости, разхвърлят покъщината. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като силно раздрънкват окачените по тях звънци.Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, вкоето централна фигура е царят. За царя може се слага трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. Двама от кукерите се впрягат в ралото. Царят ги подкарва, изорава три бразди в кръг и ги засява. Групата кукери го следва, подскачайки и размахвайки саби.След заораването царят благославя за плодородие, a кукерът с кросното го убива, но другите кукери се събират над него и го възкресяват. Невестата “ражда” дете и кукерската веселба продължава с народни хора. Докато се играе хорото, кукерите се закачат и шегуват с хората наоколо. Накрая кукерите се събират на гощавка с храната и пиенето, дарени им от хората.В наши дни Кукеровден е весел празник, чието значение е да пресъздаде миналото и да събере хората за всеобща радост и веселба.
