Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в центъра на село Сапарево. Разположена е на високо и обгледно място със западно изложение, така че се вижда отдалеч. От черквата се разкрива прекрасна гледка към цялото Горно поле и Северозападна Рила.
История:
Черквата е строена през 1861-1864 г., като за времето си е представлявала най-внушителната по размери църква в Дупнишко и Самоковско. Тя е издигната на мястото на старо оброчище, което било посветено на Света Богородица. Според местните предания черквата е издигната точно на това място, след като един селянин – Алекси Грахльов започнал да получава съновидения, в които се явявала Света Богородица и му показала къде трябва да построи храм. Беден и без средства, дядо Алексо не чувствал сили в себе си за това свято дело. Както всеки селянин, една вечер – на хлад отишъл да оре нивата си в местността „Могиле“, където, след като разпрегнал воловете за да отпочинат, му се явили два ангела и му показали къде има заровено имане. Дядо Алексо започнал да копае и намерил един котел с жълтици, който се пази и до днес в етнографски кът в черквата. Така, с намерените пари и под ръководството на Алекси Грахльов, както и с доброволния труд на много сапаревци, селото се сдобило с величествен храм. Но дядо Алекси не дочакал освещаването на храма. Изтощен, но пречистен, той предал Богу дух.
Необичайно големите размери на сапаревската черква „Успение Богородично“ се обяснява с факта, че тя е строена след Хатишерифа от 1856 г., който гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината ѝ, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си. Този указ позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени и по-големи църкви, а не както е било преди – християнските храмове да бъдат малки и схлупени, не по-високи от феса на мюсюлманин яхнал кон.
За да получат разрешение (ферман) за построяване на нова черква, сапаревци намерили влиятелен българин в Самоков, който лично да отнесе молба до централната власт в Цариград. Такъв човек дядо Алекси и съселяните му намерили в лицето на търговеца Сребърников. По предание, след като молбата пристигнала в столицата, била позабравена, но на сън на жената на султана се приказало за забравения ферман, който хората чакали. Едва тогава, с нейна помощ, молбата била открита и издаден така желаният документ.
В издигането на черквата Алекси Грахльов оказал изключителна помощ, със средства и личен труд, но не трябва да се омаловажава и важната роля на местния еснаф, защото за съграждането на такъв храм, освен терен и финансови средства, са били необходими също и голям опит и мащабна организация. И не случайно именно тук е построена най-голямата възрожденска черква. През този период Сапарево е едно от най-големите и проспериращи селища в Самоковско и Дупнишко, с достатъчно заможни жители, които могат да си позволят да изградят и поддържат голямо културно учреждение, каквото в случая е черквата „Успение Богородично“.
Около 1850 г. местните търговци и занаятчии основават еснафско сдружение „Св. Атанасий“, което скоро след това е в състояние да организира и издържа взаимно училище (първото в района), а през 1876 г. – да построи училищна сграда, в двора на черквата.
Първият свещеник в черквата „Успение Богородично“ е поп Георги (1864 г.). След него идва поп Никола, като неговия баща – поп Петър служи в първите богослужения заедно с поп Георги. По-късно поп Никола отива да служи в черквата „Св. Георги“ в Гюргево, а през 1928 г. за свещеник в храма е ръкоположен поп Стефан, който умира в 1943 г. при бомбандировките на град Дупница. За периода от 1943-1953 г. службите се извършват от пътуващ свещеник от с. Бобошево – поп Никола Кръстев (Бобошевски). По-късно поп Никола е заменен от поп Стефан Димов Цинцарски, който свещенодейства до смъртта си. След него службата в черквата се води от свещеник Йордан Пешков, който почива в 1989 г. От 1989 г. до 1999 г. енорията на храма е оглавявана от свещеник Иван Василев Върголомов, който е свещеник в с. Ресилово. В периода 1999-2004 г. службите в сапаревската черква се водят от друг свещеник. От 2004 г., включително и днес (2015 г.), духовен пастир в енорията на черквата „Успение Богородично“ е роденият в Сапарево Димитър Айдарски. Заел това място скоро след ръкополагането си за свещеник, още веднага отец Димитър с неспирен ентусиазъм и енергичност се заема с обновяване на храма и параклисите в оглавяваната от него енория.
Към енорийската черква „Успение Богородично“ в село Сапарево се числят следните параклиси и оброчища:
– Параклис „Св. Троица“ – намира се югоизточно от селото, в дясно от пътя за Сапаревския манастир „Св. Архангел Михаил“.
– Оброчище „Св. Николай Летни“ – в югоизточния край на селото.
– Параклис „Св. Илия“ – североизточно от селото.
– Параклис „Св. Св. Петър и Павел“ – северно от селото, на пътя за Самоков.
– Параклис „Св. Георги“ – северно от селото, в южното подножие на Верила планина.
Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение сапаревската черква е сравнявана с Риломанастирската „Успение Богородично“ – разпознавана е като нейно умалено копие. По план представлява трикорабна псевдобазилика с открита нартика от запад, чиито високи колони ѝ придават величествен вид.
Изграждането на този забележителен паметник на българската възрожденска архитектура е дело на майстори – строители от град Трън, които били прочути със своите способности из цялата страна.
Иконостасът е работа на майстори от Банско-Разложката художествена школа. Олтарните икони са от дупнишкия образописец Никола Янакиев, което става ясно от надпис върху две икони, изписани през 1866 и 1869 г. На иконата на Св. Иван Рилски се чете: „1866 Никола Иконописецъ от Дупница“. Някои икони са дело на самоковския майстор Никола Образописов.
Стените във вътрешността на храма, както и в откритата галерия (нартиката) са украсени с красиви стенописи. Според канона, в нартиката са изписани сцени от „Страшният съд“, като между тях се среща надписът: „Писа Никола Йованович от Самоков“.
Стенописите във вътрешността, които дълго време са били изложени на проникваща капилярна влага, са силно увредени и се нуждаят от спешна реставрация.
Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори, София, 1965 г.
2. Коритаров, Васил. Сапарева баня – хроника на духовния живот, София, 2005 г.
3. Меджидиев, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г.
4. Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117-128.
