Сапаревобанският манастир „Св. Стефан“ се намира на около 3 км югоизточно от гр. Сапарева баня. Разположен е на десния бряг на река Джерман, на рида Джоганица от Лъкатнишка Рила (Северозападна Рила). До обителта води черен път, започващ от кв. Гюргево.
История:
Предполага се, че манастирът “Св. Стефан” е снован по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). По-късно, през турското робство е бил опустошаван три пъти. Тогава обителта е играела важната роля на крепител на българщината в района. Под влиянието на недалечният Рилски манастир, в нея се е развивала активна книжовна дейност. По предание, през робските години монашеското братство е стигало до 30 монаси. Преданието разказва, че книги са се преписвали и в малък скит, който се намирал по-нагоре в планината, на чието място, след унищожаването му, възникнало оброчището „Св. Дух“, за да напомня какви светли дела са се вършили. Днес цялата местност наоколо се нарича „Дяк“ (от дякон, монах), а върхът над нея – Свети Дух. Северозападно над манастира „Св. Стефан“ се извисява връх Среброто, за който има предание, че на най-високото му място е имало камбанария с големи камбани, които са се чували из цялото Горно поле и поддържали българския дух.
Според Асен Меджидиев „за това манастирче” се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., в който е наречен „Световица“ или „Стоица“. В същия документ било отбелязано, че “когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом“. Това сведение дава основание да се приеме, че манастирът е съществувал отпреди турското поробване.
В сегашния си скромен вид манастирчето е възстановено през 1925 г. от дядо поп Теодосий Младжов от Гюргево и от дупнишко семейство в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. След възраждането на обителта са въдворени монаси, които са прогонени, с идването на социалистическата атеистична власт (1944 г.).
Манастирът „Св. Стафан“ е основно обновен след настъпването на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.). Изградена е голяма жилищна сграда, а църквата е ремонтирана.
Архитектура:
В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от църква, жилищна сграда, магерница и аязмо. Последното се намира на около 50-60 м под манастира. Върху свещения извор е изграден малък параклис, посветен на Св. Стилиян Пафлагонийски.
В манастирския двор, сред овощните дървета, под орехово дърво, се намира гробът на автора на трагедията “Борил” и драмата “Македонски борци” – Йордан Христов Фурнаджийски.
Днес манастирът се обитава от един йеромонах Серафим тел. 0878919771
