“Оброчището „Св. Варвара“ се намира на около 3 км югоизточно от центъра на гр. Сапарева баня. Разположено е в гориста местност върху северен склон от Северозападния дял на Рила планина, високо над река Джерман, на 1100 м надм. вис.\nДо мястото може да се отиде като се поеме по черен път, който започва от шосето за Паничище (от първия завой след града) и свършва до широка поляна – Янкова нива, а от там се продължава по лъкатушеща из гората пътека (около 15 мин.).\n\nНа оброчището има дървен иконостас, поставен сред руините на малка сграда, ориентирана изток-запад и с апсида от източната ѝ страна. Тези особености подсказват, че постройката е имала култово предназначение – параклис или малка църква. Недалеч от оброчището блика извор с кристално чиста вода – света вода.\n\nЗа миналото на святото място научаваме от сведения на краеведа Димитър Даскалов, който през 1963 г. е записал спомените на местната баба Мина Бояджийска (дъщеря на Тодор Хайдутина от с. Горно Драглище, Разложко, преселил се в Сапарева баня след погрома на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г.). Според тези записки оброчището „Св. Варвара“ е създадено от преселници от Разложко, които в родния си край тачили светицата, като на Света среда (четвъртият ден от Великден) ходели на Св. Варвара Елешнишка. В контекста на традицията те направили малко параклисче в чест на св. великомъченица Варвара и в полите на Рила, където да се молят за останалите под турско робство свои сънародници. Честваният на рилското оброчище празник се е наричал Маджирски (от маджир – чужденец, преселник) и завършвал с народни борби, които се провеждали на Емирска ливада.\nЕдно друго сведение дава основание да се предположи, че историята на святото място започва още по-назад във времето. В османски данъчни регистри от XVI в. (от 1519 г. и от 1570/73 г.) се споменава за манастир „Св. Варвара“, който плаща данък от 60 акчета. От малкото сведения в документа се разбира, че обителта се намира в султански хас и приходът от нея е включен към този на село Баня (тогавашното име на Сапарева баня).\nНе се изключва възможността, привлечени от топонима, разложките заселници да са създали оброчището именно върху руините на посочения манастир, който е бил отдавна разрушен, но вероятно споменът за него е бил все още съхранен сред местното население.\n\nИзточници:\n1. Коритаров, Васил. Към Рила през Сапарева баня (пътеводител), София, 2011 г.\n2. Грозданов, Дойчин; Дянкова, Галина. Издирване на археологически обекти в землищата на гр. Сапарева баня и с. Сапарево, Кюстендилска област. В: АОР за 2010 г., изд. БАН, София, 2011 г.\n3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.”
