История:Изграждането на сапаревобанската черква има интересна предистория. През XIX век в село Баня принадлежало административно към Самоковска нахия. Поради благоприятния си климат било предпочитано място от самоковските бейове и аги, които имали свои чифлици в селското землище, като престоявали в тях лятно време. Един от тези бейове бил влиятелният самоковец Хосреф паша, който имал за жена гъркиня, вземана някъде от гръцките острови. Тази робиня си останала християнка и в ръцете на бея. Тя му родила мъжка рожба, която носила името Кол Асъ. Последният израснал при майка си, а през летата живели в чифлика в Баня, където малкият ага бил свидетел на извършвани от майка му християнски обичаи. След като пораснал, през 1837 г. Кол Асъ дал разрешение на банчани да си изградят нов храм до старинната църква Свети Никола. Инициативата по въздигането на храма била подета от местния селски първенец дядо Никола Кметски. Били изкопани основите, дори доставили и материали за градежа (камъни и дървета), но за зла участ, през пролетта на 1838 г. дошла чумата, която достигнала и Кол Асъ, въпреки че се бил скрил в една от своите бичкаджийници (дъскорезници) в планината. Останали без своя покровител, банчани били възпрепятствани в продължаването на строежа от местните турци, които били против изграждането на църква, където и да е в селото. В крайна сметка се взело решение да се издигне християнски храм в съседното село Мацакурово (дн. кв. Гюргево). Така, с приготвените материали за черква в Баня, през 1839-1840 г. била изградена в Гюргево, която се явява първият възрожденски храм в Горно поле.<br>Разрешение за изграждане на черква в село Баня е дадено едва след Кримската война, с издаването на султанския ферман „Хатихумаюн“ от 1856 г., който гарантира свободно изповядване на християнството и строеж на черкви в границите на Османската империя. Банчани пишат молба до султана, след което правителство им разрешава да си съградят храм в селото. Те отново започват да копаят основи до старата църква „Св. Никола“, но и този път турците от селото се възпротивяват. Тогава местните християни си изграждат черква в югозападната част на селото върху старо оброчище „Св. 40 мъченици“, като ѝ дават същото име.<br>Черквата е завършена през 1859 г. от същите майстори, които строят гюргевската „Св. Георги“ – главен майстор е Цветко от село Жабляно, Радомирско.<br>През 1964 г. в черковния двор е построена помощна сграда от току-що постъпилия на служба в храма свещеник Вергил Андреев. По-късно черквата е основно ремонтирана, като към нея е изградена едноетажна постройка за свещеника, камбанария и парокотелна инсталация за отопляване на храма.</p>\n<p>Архитектура и изкуство:<br>В архитектурно отношение сапаревобанската черква „Св. 40 мъченици“ представлява трикорабна псевдобазилика с размери 19 х 11 м и притвор от запад, който е изграден по късно. Вътрешното пространство е разделено на три засводени кораба, като в западната част има балкон (емпория).</p>\n<p>Иконостасът е украсен с хубава резба, за която се предполага, че е дело на местния резбар Коте Гювийски (1820-1910 г.). В същия стил са изработени архиерейският трон, амвонът и две целувални икони. На цокълните табла са изрисувани сцените от Шестоднева и светии в цял ръст (общо 8 броя). Царските икони (8 броя) са рисувани от прочутия самоковски зограф Станислав Доспевски. В църквата има 3 икони от 1863 г., сред които е “Богородичен акатист”.<br>Стените във вътрешността на храма са покрити със стенописи, които са изписани през 1878-79 г. Те са изпълнени в различен стил, наподобаващ ковалетна живопис. В изографисването на северната и южната стена е участвал руският художник Василий Скеляров, по време на военна служба (той е бил редови войник в установената в района кавалерийска част на майор Орлински, освободителят на Дупница и Горна Джумая).Източници
1. Коритаров, Васил. Сапарева баня – хроника на духовния живот, София, 2005 г.
