На мястото на храма „Свето успение пр. Богородици“ е имало оброчище с каменен кръст, където селяните на село Сапарево палели свещички за Света Богородица. През 1861 година един беден селянин – дядо Алексо Врехльов започнал да получава съновидения, че на това място той трябва да построи храм. Беден и без средства дядо Алексо не чувствал сили в себе си за това свято дело. За да избяга от своите сънища, той една вечер отишъл с воловете да оре нивата си в местноста Могили. Изкарал две-три бразди и седнал да почине. Задремвайки получил същите съновидения – двама младежи в бляскави дрехи го попитали от какво бяга. Събуждайки се той ги видял на яве, а те му задали същия въпрос. Дядо Алексо отговорил, че е сиромах и че не може да построи църквата. Тогава те му показали едно място на могилата, където го накарали да копае. Там селянинът намерил един котел с жълтици, който се пази и до днес в църквата. По това време не било разрешено да се строят православни храмове, а само джамии. Разрешение трябвало да се вземе от Самоковския валия. Той пращал писмо до султана, който да разреши построяването на църква. Молбата на дядо Алексо естествено била отхвърлена. Няколко дни след това той сънувал, че трябва да отиде пак при валията за да получи разрешението. И наистина на новото прошение след време пристигнал положителен отговор. Фермана подписан от султана е съхраняван в църквата в желязна кутия до 1953 година след което е изчезнал.
Градежът на църквата е направен от трънски майстори за три години. Изографисването й продължава 12 години от ученик на Захари Зограф – Никола Образописов.
