Лакатишка Рила (или Доспейска планина, Белчинска планина) е най-северният и най-нисък дял в ниската част на Северозападна Рила. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица (ляв приток на Черни Искър). Названието Доспейска планина идва от името на с.Доспей, разположено по северното ѝ подножие. Белчинска планина произлиза от името на с. Белчин, което реално, въпреки че е много близо, е на запад от Клисурската седловина, като по този начин попада в подножието на съседната планина Верила. Лакатишка Рила се простира на територията на Софийска област и Област Кюстендил.[1]
Разположен е в северната част на Рила, като на север и северозапад склоновете му се спускат съответно към Самоковската и Дупнишката котоловина, а чрез Клисурската седловина (1025 м) се свързва с разположената на север планина Верила. На юг и югоизток долината на река Черни Искър, а на югозапад долината на река Джерман (ляв приток на Струма) го отделят от алпийската част на Северозападна Рила, с която се свързва чрез висока седловина (1650 м), разположена между най-горните течения на двете реки, недалеч от хижа „Вада“.[1]
За разлика от другите дялове той няма алпийски и субалпийски релеф и ледникови езера. Склоновете му са с малък наклон и са слабо разчленени. Река Лакавица (ляв приток на Черни Искър), течаща от северозапад на югоизток го разделя на две части – северна и южна. Най-високата му точка е връх Зекирица 1733,8 m, разположен в южната част. Други по-високи върхове са: Белчаница 1654 m, Сухарево 1636 m, Ръжана 1581 m, Викалата 1555 m, Цвичила 1517 m, Каркъмо 1498 m, Бели камък 1447 m, Капаклия 1423 m, Цар Шишман 1418 m, Марко 1411 m, Елова могила 1262 m, Радомирица 1229 m, Хайдушка могила 1224 m, Борска могила 1157 m.[1]
